Простотията вярно не ходи по гората. И никъде не ходи, живее си  цялата в съседите ми . По точно в  съседката- млада жена, но изключително несъобразителна. Почти ежедневно идва да иска нещо на заем и никога не  връща. Върхът е когато идва по два -три пъти на вечер.  Като изпечен шпионин е. Дебне да чуе хлопването на външната ни врата и веднага е на прага. Дори не сменя репертоара, все едно и също-  почнала да готви, а се оказало, че няма ориз, например /който е основната съставка в яденето!!!/, или яйца, или сол, кафе, оцет, абе, всичко каквото се сетите, че може да потрябва на една домакиня. Обаче имала проблем- не й се ходи, видите ли, сега до магазина, или вече е включила котлона, или малко, ама много малко не й достига от нещоси там.
А на мен трябва да ми се ходи до магазина. Да си попълвам липсите след нея. 
Мисля, че трябва  да я сложа на мястото, като изпростея  до нейното ниво и да  почна да я тероризирам по същия начин.