Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2008 13:20 - Главата над водата и гребенът да стърчи...
Автор: miralyub Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1044 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 30.03.2008 11:24


                Още само 4 дни до края! Обратното броене започна по-рано, но истинското е от вчера... Идва краят на моето лицесъзиране с едни недотам читави хора. Абе, ония- Лошите, заради които загърбих учтивостта и кроткостта и минах в другата крайност- да псувам като каруцар и даже да си сложа този неприличен аватар, след като доскоро съм била еталон за скромност и добросъвестност, а, да не забравя - и за изряден подчинен J))).   Ама така е, нежеланите срещи променят хората... и учат. Преди години след една такава нездравословна среща с един също недотам читав индивид - деспот и енергиен вампир, научих, че човек винаги има две лица и ако този, който седи срещу теб, е   винаги мил и вежлив, не значи, че ти мисли доброто. Впрочем, въпросният индивид би трябвало да стане обект на някой следващ постинг, защото дори и сега след 4 години дистанция, още ме отвращава с душевната си мръсотия и смело мога да го сложа в класацията на Лошите... Но да се върна към темата-   след 4 дена при мен нещата ще са нещо като да се омиеш от мръсотията и да поемеш глътка чист въздух. По този повод днес се замислих, че досега в живота ми всичко се е случвало гладко и по план, въобще че съм един подреден човек, който обича да има подръка изход и варианти.    Ако се случи това, ще постъпя така, ако пък стане другото- ще направя онова. Е, без изненади и подхлъзвания не съм минала, но са били малко и преодолими. Сега обаче ще постъпя кардинално и бунтарски, след 4 дена се пускам в дълбокото, без визия, без план, без варианти... на принципа   главата над водата и гребенът да стърчи...    Кирил Маричков – “Моят свят” И отново стоя на брега на реката и загледал водата замислен мълча. Тишина и мъгла бавно скапват душата, младостта отминава както всяка мечта.   И макар че от кал сме направени, Господи, аз не искам във кал да прекарам живота си. И не искам тъй ням да стоя край брега да очаквам промяна и все да мълча.   Как искам да живея в един различен свят! Не, не ми казвай, че греша - не ме дърпай назад! Моят път не е твоя, нека сам да вървя! Нека с риск да пропадна, поне за миг полетя!   Моят свят не е твоя, искам сам да вървя! Но преди да пропадна, поне за миг да полетя.




Гласувай:
0



1. анонимен - Успех ти желая !
25.03.2008 22:49
Успешно гмуркане ! и смело с риска !
Това помага винаги ! Поздрави!
цитирай
2. miralyub - Благодаря ти! Поздрави и на теб!
26.03.2008 09:03
Благодаря ти!
Поздрави и на теб!
цитирай
3. анонимен - по нов път
26.03.2008 10:14
успех и смело напред имаш акъл за разлика от други
цитирай
4. miralyub - Мерси, мерси. Ще гледам цирка от...
26.03.2008 10:37
Мерси, мерси. Ще гледам цирка отстрани, ако не се лъжа... заедно, а?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miralyub
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3323691
Постинги: 675
Коментари: 13663
Гласове: 20495
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031