Да стоиш все нащрек, а нощем да спиш с отворени очи. Да си приготвил торбите с най-необходимото, защото не се знае кога сирената ще те прикани за евакуация. Точно като във филмите- тревога, страх, ужас- това беше през април 2006, когато Дунав застрашително прииждаше дни наред... В допълнение и времето- все едно такова мрачно, дъждовно и потискащо...
            10 април. Рейката на реката отчита ниво от 850 см, което веднага ни вкарва във втория етап от защитния план при високи води. Още 80 см и се пристъпва към евакуация. Хората са изплашени, защото при такова ниво градът и близките селища от поречието падат под нивото на Дунав и само дългата 37- километрова защитна земно-насипна дига трябва да издържи така, че громната водна маса да не помете цялата заливна територия. Още повече, че информацията от горното течение на реката не е обнадеждаваща- пълноводието и там създава проблеми и наводнява цели градове и земеделски територии.
            На 13 април нивото надхвърля 950. Влезли сме в последния- трети етап от защитния оперативен план. Надминат е предишният рекорд на реката – 929 см, отчетен през 1981.
            И това няма да е краят... Специалистите алармират, че се очаква ниво от 10 метра. Обявено е бедствено положение.
            Извънредната ситуация превръща града в щабквартира като по време на война. Спешно в него са командировани специални части на Гражданска защита- с техника, водолазни екипи, военни от поделенията в Белене и Враца, които заедно с представителите на местната власт и институциите участват в работата по организиране на най-мащабния до този момент в България евакуационен план, който, ако се случи най-лошото,  трябва да изведе на безопасно място извън заливната територия рекорден брой хора – цели 70 000 души...
            По местните медии на кръгъл час тече запис на указание за действията, които трябва да предприемат гражданите при подаване на евакуационен сигнал. Зловещо е. Определени и осигурени са 7 пункта за евакуация. Специален план има за извеждане на инвалидите и самотните възрастни хора.
            В чисто битов план, както при всяка криза, от магазините за броени часове изчезват минералната вода и някои стоки от първа необходимост.
            Отправен е призив от градоначалника и председател на кризисния щаб майките с деца и възрастните, които нямат особени ангажименти в града, да отпътуват при свои близки извън застрашената зона...
            Звучи резонно и доста хора го правят, включително и аз изпращам детето на безопасно място.

            Следва продължение....

Така, както си го описала, звучи доста страшно.

така си беше, знаеш ли за какви количества водна маса става въпрос, ако се беше скъсала дига... но за това следващата част:)))
От напрежение тогава отслабнах най-малко 3 кг без усилия...

подобна ужасия. Ние живеем на брега на Рейн, преди няколко години реката така беше придошла, че поляната, която е повече от 100 метра беше залята. Картината беше страхотна, добре че има стабилна дига. Трябва да направя снимки и да ги кача. Коли дежуряха денонощно покрай дигата, но при нас никой не се стресна. В други градове реката преля, но при нас не се случи. Толкова се беше вдигнало нивото, че крабоплаването спря - не можеха да минат под мостовете корабите.

При нас става въпрос за опасна близост с реката и доста ниски части... За първи път се случва, нивото бе рекордно за всички времена...

Прочетох първо предишния ти постинг, но този наистина ме върна назад във времето. Моят личен спомен - извън огромното количество работа, която свършихме, безпрецедентното напрежение и чувство за тревожност - е страхът да заспя, за да не ме събуди воят на сирените. Беше наистина ужасно....

:)))))))))))))
Знам, знам...
Очаквам да помагаш за продълженията...