Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2008 14:21 - С презумпция за невъзможност...
Автор: miralyub Категория: Лични дневници   
Прочетен: 748 Коментари: 4 Гласове:
0




        Тръгнеш ли с презумпцията за невъзможност, нещата се подреждат от само себе си. По най-добрия начин... Поне при мен формулата работи. Постигнах своя душевен мир по един проблем, който ми тежеше доста през последните месеци. Машинката бе задействана, а щом на нещо е сложено началото, ще му се види и краят. Надявам се да е скоро или поне така обещават.
        Винаги ме e втрисало от ходенето по доктори, още повече пък от постъпването в болници. Неприязънта ми към тях е от убеждението на местна почва, че повечето го карат през пръсти- имам си лични основания- особено през последния месец- да съм адски недоволна. Един пациент да мине- друг да дойде, някаква завоалирана диагноза за успокоение, претупано внимание, претупано лечение, ново назначение на лекарствата и карай да върви... до следващото посещение. Затова и със страх тези дни договарях една операция в централна ортопедична клиника. Със страх и предубеденост, но пък постигнах неочакваното. Опровергаха ми представите, поне засега. Дори аз, която винаги гледам с критикарско око, не мога да си кривя душата и засега съм безкрайно доволна от развоя...
        Един бърз имейл с моя проблем до доктора -нали новите комуникации са за това- да вършиш работа бързо и от дистанция, като си спестяваш биенето на път и висенето пред кабинети- и се изумих!!! Отговор - само в рамките на 24 часа. Е, може и доста да съм го затруднила с моите две дузини съществени и не толкова съществени въпроси, но важното е, че човекът не отказа мейл консултациите, при това отговори с много важна информация: няма проблем -операцията се поема от здравната каса в БГ. А така! Изненада ме!!! Мислех, че случаят понеже е специфичен, не влиза стандартно в клиничните пътеки на болниците /и ще ме пуснат по нанадолнището/ или поне нашите, провинциални специалисти, ми пробутваха това. Става въпрос за нуждата да се премахне една деформация на долни крайници на дете, което е не толкова козметика, както ми твърдяха местните, колкото вече необходимост, защото от година насам предизвиква все по-често болки при продължително ходене...
        И понеже въобще и не се надявах това да стане до есента, ето ти пак изненада. Нищо, че е летен сезон, още повече отпускарски и че плановите операции не са толкова интензивни, следва предварителен преглед тези дни, а после в бърз порядък и самата хирургична намеса. Така още в първата десетдневка на юли ще сме приключили, а после до първия учебен ден - бол време за пълно възстановяване. Което ме устройва идеално, по-добре не съм си го и предвиждала.
        Сега ми остава психическата нагласа за самата интервенция и сблъсъкът с една друга плашеща ме неизвестност...болничната обстановка. И я карам пак с презумпцията, че няма да е никак поносима, за да може и това се окаже невярно в крайна сметка...


Тагове:   Невъзможност,


Гласувай:
0
0



1. buboleche - на мен преди
17.06.2008 14:28
две години ми махнаха кокалчето на крака, подозирам ,че за това говориш и ..има какво да се каже по въпроса. питай нещо ако искаш.
цитирай
2. miralyub - по-различно е. . . ще уточняваме на ...
17.06.2008 14:45
по-различно е... ще уточняваме на място... подробностите.
цитирай
3. krotalka - Добре, че всичко се е уредило!
17.06.2008 16:00
Дано и операцията мине успешно. Ще стискам палци!
цитирай
4. miralyub - еми в четвъртък сме там.
17.06.2008 16:00
еми в четвъртък сме там.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miralyub
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2548443
Постинги: 675
Коментари: 13662
Гласове: 20492
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031