Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.12.2008 09:08 - Писмо до Рейгън
Автор: miralyub Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1584 Коментари: 12 Гласове:
0

Последна промяна: 27.12.2008 09:11


         Готик се е захванал да пуска части от „Ние, врабчетата” на Радичков в блога си и, признавам си, ми повлия донякъде за този постинг. Искрено се радвам на постчетата му по една единствена причина: връщат ме в ученическите години, когато ангажираха вниманието ни /къде насила, къде по интереси/ с различни извънкласни форми в училище. Свързвам „Врабчетата” конкретно с участието ми в школския драматичен състав, репетициите всеки ден и до късно, пътуванията, ентусиазма от конкурсите и наградите, които печелехме... Хубаво беше.
      Ама само това. Защото, трябва да си призная, като цяло не мисля, че ученичеството като период от живота ми /става дума за 80-те/ е бил от най- щастливите. В спомените ми оттогава още стоят омразната синя престилка, забраната да нося любимите си дънки, запазената марка - режимът на тока, когато ставахме по тъмно и лягахме по тъмно, дефицитът на стоки и др., и др.
        По-важен е обаче един друг кофти щрих и мой личен спомен. Тогава, в годините на студената война между САЩ и бившия СССР, в БГ промиването на мозъци започваше отрано. Трябва да сме били още някъде към 9-10-годишни, а в училище вече ни втълпявах, че „вражеската” капиталистическа система е една огромна заплаха. Говореха ни за американската политика на въоръжаване и как цялата военна мощ на Щатите поддържа непрекъсната готовност за военни действия срещу нашия мирен свят. Така световният злодей в нашите детски глави вече си имаше конкретно лице - президентът на САЩ Р.Рейгън.
        Говоренето за това е едно, но използването на децата в машината за отбиване на поръчкови партийно-комсомолски номера- съвсем друго. Защото в изпълнение на поредната  спусната централно  инициатива  ни задължиха да напишем по едно писмо ... но не до Дядо Мраз))) /с каквото би трябвало да занимават нас, третокласниците, тогава/ , а в защита на мира и с получател той- американският президент. Нашето послание трябваше да трогне „злодея” в намеренията му да унищожава нас и братския СССР.
       Честно казано, за мен на тази крехка възраст беше доста объркващо и непонятно това задължение, още повече,че не разбирах какво му е великото на Съветския съюз, за който ни говореха само суперлативи, щом се е изоставил така да има по-силни от него?!?!
       Винаги съм била адски прилежна и отговорна, но в случая и идея си нямах как да „омилостивявам” президент. Затова на моето флайърче- послание му преписах едно стихотворение.
       Моето писмо за мир до президента Рейгън беше кратко, но ударно. Намерих го тези дни в съкратен вариант в нета и представлява това:

ПЕСНИЧКА НА МЪНИЧКОТО ЦВЕТЕ
От А.Германов
Мили татко, мила майко,
сред големите цветя
аз разцъфвам цвете малко.
Мир ми трябва на света.

За да мога да живея,
за да мога да раста,
да играя и да пея,
мир ми трябва на света.


Тагове:   писмо,


Гласувай:
0
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Е, малко ми е странна ролята на муза ...
27.12.2008 11:26
Е, малко ми е странна ролята на муза (муз?), ама нейсе :)))) Иначе, права си, простотията беше неистова. Хайде, униформите ги преглътнахме някак, шарейки гърбовете им с надписи KISS и AC/DC направени с химикалка. Но промиването на детски мозъци си беше истинско престъпление. Резултатите се виждат днес - огромна маса перманентно дремещ народ с единствена радост и модели за подражание един гологлав некадърник с претенции за шоумен № 1, един дебелогъз травестит и една мутра с премиерски амбиции...Жалко за българския дух :(((
цитирай
2. krassko - Ама ти май наистина 80-та си тръгнала на училище :)))
27.12.2008 13:03
И как се сети за тези гадни години. Ти пак си минала само с "писмото", а мене ме използуваха за "нагледна агитация", защото съм роден във Виена. Изправяха ме пред черната дъска и ме показваха като "врагът" който е дошъл да ни съсипе "хубавата" държава. И по времето когато си тръгнала на училище в Народната библиотека имаше списък кои могат да четат "Пари мач". Да не говорим, че от Общината даваха бележки кои имат право да кандидатстват във ВУЗ.
Но и ние не бяхме "лесни". 7-мо, 12-то и Художествената гимназия издаваха по това време нелегално списание "ПАС" - орган на "Песимистичните примитивисти в България". Добре че в него имаше епиграми на Радой Ралин, та като ни прибраха поне не ни биха. А "главия редактор" на списението до миналата година беше шеф на БТА. Все пак имаме и хубави спомени от тогава.:))) Всеки вторник се събирахме в "Полския културен център" . Валери Петров, Дина Шнайдерман, Радой Ралин - да не изреждам всички, а ние бяхме "врабчетата" и ни учеха да летим. :)))
цитирай
3. miralyub - Gothik,
27.12.2008 13:52
Добре,че после след 9 клас хванах малко от другото време-новото, та разхлабихме малко примката, че да стане 4овек от мене;))))
Най се дразнех от еднаквостите и че трябваше аз, Мими, Соня, Ваня и т.н. да сме по калъп без зна4ение на интереси и възмойности.
цитирай
4. miralyub - Красско,
27.12.2008 13:58
Това, което сте изстрадали ти и твоето поколение -е не4овешко.
Направо се радвам, 4е съм родена по-късно, 4е с моя бунтарски дух, щях само ядове да бера и "Белене" нямаше да ми се размине:)))))
цитирай
5. allbi - Ха ти пък ако знаеш моя бунтарки дух какво преживя:))
27.12.2008 14:24
Чак сега ми е смешно :))
Отностно еднаквостта решихме в 10-ти клас да си направим експеримент. Всички си отрязахме мантичките супер къси(даже и по-пухкавите) обухме
черни чорапогащници и закъсняхме за час :)))
Влизаме строени до врата и момчетата ХАААА...А класната (много пекана :) ) :
- Я момичетета, добре дошли :)) Вий май колективно сте се простили с моминската си чест с тия черни чорапогащници, жалеете, а:)))) Смях МОМЧЕШКИ ГАДЕН :)))
Боже що ви ги разравям и аз??? ...
Сетих се просто...:)))
цитирай
6. krotalka - Мира,
27.12.2008 15:20
много дипломатично си се измъкнала!
Няма да разправям спомени от онова време, ама книжката "Ние врабчетата" си я четяхме и препрочитахме. Толкова неща, казани между редовете, има в нея!
цитирай
7. gothic - Е, аз цялото училище си го изкарах в ...
27.12.2008 16:33
Е, аз цялото училище си го изкарах в това време, че и казармата барабар. Ама оцелях и се съхраних. Рецептата беше една - Dr. Rock и много четене, но не на "Как се каляваше стоманата" и "Повест за Зоя и Шура"... И си бях различен по своему, каквото и да ми струваше...
цитирай
8. miralyub - Allbi, Аз бях порицана пред целия ...
28.12.2008 16:03
Allbi,
Аз бях порицана пред целия клас, защото съм със сив!!!/ не жълт, не червен, не шарен/, а СИВ/ представяш ли си/ пуловер!!
Нойто иначе много ми отиваше и си го обичах, ноооо ...не отговаряше на униформите им тъпи...
цитирай
9. miralyub - Кроти,
28.12.2008 16:09
Измъкнах се , я... нали мразя да влизам в рамки и да ме карат насила да се правя на такава ,каквато не съм... А учителките така и не разбраха измъкването. Дори избраха писмото ми като най- добро и го четяха пред всички, хахаха, после ме похвалиха даже...:))))))))))))))))).
цитирай
10. miralyub - Готик, Ти си не човек, а желязо, б...
28.12.2008 16:10
Готик,
Ти си не човек, а желязо, брат... щом си се съхранил в ония вълчи времена:))))).
цитирай
11. krotalka - В ония времена
28.12.2008 19:59
се спасявахме кой както може! Много ни помагаше четенето на преводна литература. Сега може да звучи странно, но тогава всички по-известни западни автори, излизаха на руски ?! Книги, които в Съюза не можеха да се намерят.
цитирай
12. miralyub - Кроти,
28.12.2008 20:34
Това за руската литература го знам, добавям и нелегалното слушане на радио "Св. Европа"...
Начини винаги има, но аз не бих издържала тежестта на онази система, честно ти казвам...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: miralyub
Категория: Лични дневници
Прочетен: 2548853
Постинги: 675
Коментари: 13662
Гласове: 20492
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031