Като ни правеха задължителни членове на ДКМС едно време /за мен това беше в 88-89 г/ и минавахме на изпит. В него задаваха въпроси от рода – посочете тримата от РeМС, посочете петимата от РeМС. Та все се шегувахме, че е достатъчно да знаеш ТРИМАТА и ПЕТИМАТА, за да станеш „горд” комсомолец.
     Днес, предизвикана от Соу, ще мина по-нагоре в броенето, като натъкмя ДЕСЕТТЕ неща, които харесвам - част от верижната игра в блога.
     Признавам си, че бая зор видях, докато ги подбера. Защото моята особа има едно свойство- да се съсредоточава в определени етапи от живота си в малко на брой неща /съществени,разбира се/, като елиминира всичко извън техния обсег. Изписа се много по темата и всички минаха през дефиниции и общи категории- приятели , семейство, деца, роднини,книги, телефони и др., което е повече от ясно, че важи за всяко живо човешко същество. Затова и няма да си спирам на тях- просто да се считат и за мен.

Като начало обявявам, че харесвам:
1. Телевизията, респективно електронните медии и определени предавания- предимно новини и хард публицистика, поради факта, че целият ми трудов живот досега се върти все около тях.
2. Кафето – без него животът е сън 24 часа в денонощието. Задължително приготвено или изпито с някого:))
3. Десните идеи /но не мутренското дясно/.
4. Блога си- той е мястото, където мога да изхвърля на екрана под формата на думи дразненията от околния свят и така да ми олекне. Респективно зад блога да се подразбира и Нетът, защото напоследък ми дава 3 в 1- вестници, Тв и телефон.
5. Манджите на мама- Правило №1:всичко, което е от мама, е хубаво!
6. Да ходя за риба с мъжа ми и да поправям разни неща сама вкъщи.
7. Да организирам разни неща, най им се радвам да са обществени, както и да оправям бакии- мои и чужди:)).
8. Лафовете от тоталитарното българско кино- и като цяло ония смели идеи,с които сценаристите скрито, но ударно са биели по системата.
9. Да държа живота си здраво в ръцете- засега ми се удава:))
10. Задължително да знам какво става в държавата:))). И не от   любопитство,  просто... начин на живот.

     И накрая, понеже на някалко места казах, че мразя домакинстването, да разсея съмненията, че за нищо не ставам в кухнята:).
      Козунаци, торти, пасти и други такива може и да не правя, тъй като са стихия на свекървата, но правя нещо много по-специално, което дори тя-корифеят в кухнята- не може. Пълнено агне. Като това от снимката, което хапнахме за Гергьовден при дядото на мъжа ми. Докато го приготвям, свекито само може да ме гледа, да се учи и да изпълнява команди...

Поздрав :)
продължавай :
"...9. Да държа живота си здраво в ръцете..."

и евала за :
"...6. Да ходя за риба с мъжа ми и да поправям разни неща сама вкъщи...."

Браво !!!
Дано си щастлива!
Заслужаваш го!!!

Като ни правеха всестранно развити личности- е така- състезавам се и аз с мъжете:)))

Браво!!!Очаквам пост на тема: как се монтира контакт, после как се звърта крушка... и така

може- чакай как се поправя полилей и как се занулява контакт:))))))))).
второто така и не посмях да го пробвам- ама не е късно, водила съм бележки:))

:))
видя ли как те изнудих да си кажеш и ти :))
остана сега да изнудя и флайко и всичко е 6 :)))
кога ще правиш пак агнешко ?

Агнешкото- пълнено- само на Гергьовден! Значи другата година- когато тате пак ме спонсорира с цяло агънце:)).
Поздрави!

ние пък не можем да изядем цяло агне и затова си вземе плешка или бутче . и щот съм мила и добпа сега ще ти споделя с какво го пълня - задушен ориз със зелен лук, пушен бекон, гъби и кашкавал, добре омесени и пъхнати в джоба , който разрязвам а после зашивам.
:))
всичко обилно намазано с масло , полято с вода и вино и преди финала завито във фолио :))

Твърде много прозаични неща но честно казано и аз не мога без някои от тях.Обичам да ходя на риболов но отдавна не съм го правил.Не мога да пълня агнета с ориз и гюзум.Технически съм невежа...Обаче,случващото се ме интересува.Друг е въпросът доколко то е реално или измислено.Медиите в днешно време с успех могат да се конкурират с тези от,,1984,,на Джордж Оруел.Поздрави и на теб!

№ 6. е забележително и изключително рядко срещано съвпадение!!!

5лв и готово Соу! :)

Аз го пълня по селски. Сварявам всички вътрешности, нарязвам на ситно и омесвам с подправки от градината- копър, магданоз, бабина душица, ако имам подръка. После слагам пресен зелен лук. В моя край не тачат ориза като пълнеж- някак отнема вкуса на пикантериите и прави блудкава плънката.
Понеже пека в печката на дядото на село, а цяло агне не се побира, обикновено го срязвам под ребрата, пълня и зашивам. Остатъкът- бутчетата- се пекат отделно.
Намазва се с мазнина, отгоре фолио, никакво вино-само вода в тавата и на баааавен огън. Онзи ден дядото го паркирахме до печката и е пекъл от 5,30 сутринта- та докъм 13.00 за обяд стана готово. Пръстите си облизахме.

Хараланов,
Истината за случващото се е ,че нещата се тъкмят на мнооого високо ниво- геополитика му се вика. Ние, обикновените, трудно ще назнайваме какво се мъти там горе, но поне това- в низините да сме в състояние да следим и идентифицираме.
Агнета не е нужно да пълниш, само да ги ядеш:))

Виж комунизмът какво направи от нас:))))
Шегата настрана- риболовът го прихванах от съпруга, а за майсториите- от баща ми. Той за мен е еталон за мъж в къщата.

Ще се наложи да те критикувам!При това никак не другарски!Та остави тези казуистики за Геополитиката!Колко на високо била тя и как всички ние,въобще не я разбираме!И колко сме простосмъртни...Искренно ме разсмиваш!Сигурно слушаш със зяпнала уста,как говорят за Геополитика,Соломон Паси и Миглена Кунева..?Щото те я разбират!Пък ние с теб-не!Ако така продължаваш...блогът ти ще остане с посетител по-малко.Поздрави!

ok, де.
вземам си забележка.

И не се стягай толкова!Вземането на забележка не е задължително...

Мира, а като ходите с мъжа ти за риба, кой Ти слага червейчето?:)))

Хараланов,
Ама ти много сериозен беше. Пък и не съм си сложила каската- затова и толкова стегнато подходих:)))

Мръснишкото ти подсъзнание чака от мен да кажа нещо, с което да си вкарам автогол:))).
За червейчетата- си ги слагам и то много успешно!:))) Виж- за онези гадни буболечки за сом- там не пипам.

.

Сбъркал си моя блог с кенефа.
А за шит-а- остана и за тебе.

много си ефтин бе :)))))))))

Флай бяга по тъча...

Нека не бъдем сребролюбци, а бягането по тъча е важно, особено когато си с флагче в ръка.

Да, тези с флагчетата не дават пари- само прибират:)))