Къде ви свари 10 ноември 1989 г.?
     За какво мечтаехте след падането на Живковото управление. Какво ви разочарова в прехода?
    Какво спечелихте и какво загубихте?
    Хубави въпроси, перифразирам ги леко от  един материал на в. Труд и си позволявам да ги задам тук.

      Ако трябва да разказвам за себе си, спомените са леко мъгливи. Все пак за една деветокласничка  на преден план тогава съвсем не са били кардиналните промени  в държавата, нито да анализирам случващото се.
    Помня нещата в  отделни щрихи.
    Новината за Живковото сваляне ни я  съобщи  брат ми у дома- беше следобеда. После помня   реакциите на  другите. Мълвата "Свалили са Живков, свалили са Живков"   се разнасяше първо като шушукане, после и гласно. Имаше някакви притеснителни симптоми за привикване на мъжете запас ...
  Вътрешнопартиен преврат в Партията, поднесен под формата на смяната на Вечния Вожд и пращането му в "заслужена" почивка с поднесени  огромни благодарности за работата... при цялата необходимост от това- си бе шок и изненада. Дори и приятна- хората не смееха веднага да се радват гласно.Още помня репликите: "Ти не минавай веднага от другата страна, че ако се върнат нещата  и като почне "ловът на вещици"- ще си пръв..."  Това е...годините на репресия, милиционерски контрол и  забрани не даваха да се изживее  пълноценно емоцията, че най-сетне НЕЩОТО се е случило.
    И до ден днешен не ми е ясно защо учителите криеха от нас, учениците, че стачкуват. В онези 1-2 зими ни пускаха в принудителни ваканции, официално обявявани ни като дървени. Всъщност това бяха реални  учителски протести.
    На север от нас промяната също се  случваше, но с кръв.  В крайдунавския ни град  следяхме гражданската революция в Румъния с притеснение дали това, което виждаме, няма да не се случи и при нас. Гражданството  там плати с животи за свалянето на  режима на Чаушеску. Все още силната тоталитарна държавна машина в лицето на Секуритате се хвърли в отпор директно върху хората от улицата... убиваха млади, стари, деца, кадрите от телевизията показваха плачещи майки, купища цветя, запалени свещи по улиците на Букурещ, ужасяващи разкрития за това как е действала мрежата на Секуритате и   злоупотребите на фамилия Чаушеску...
    На българския фронт, слава Богу,  нещата ставаха с  митинги и поредица от кръгли маси...Не случайно и вицът, който се разпространяваше тогава, бе, че мебелната промишленост се е преквалифицирала само в правене на кръгли маси:))).
    Едни хора ни говореха интересно, обещаващо и обнадеждаващо... Че и тук , у нас, ще живеем както оттатък- в забранения ни  демократичен свят.
   През годините говорещите се сменяха и всеки път ни говореха хубаво, обнадеждяващо и обещаващо... и ние все залитахме и ги оставяхме след всяка крачка напред, да ни връщат една, че и две  назад...
   Казват, че всеки демократичен преход бил разочароващ... И че никога няма 100-процентово покритие на хорските очаквания, защото те винаги са свръхголеми...
      
    В личен план какво спечелих и какво загубих?
    Загубих 20 от най- обещаващите  и важни години от живота си, прекарани в непрекъснато очакване на онова зачитащо ме и стабилно държавно устройство, на   по-доброто, което още смятам, че ми се полага да изживея.
   Но пък имам  свободата да казвам това, което мисля, както  и да махна с ръка на всичко и да избягам оттук.
   Претегляйки двете- количественият превес  се пада на загубата.
   Но...
   Нали винаги има едно НО..
   При всичките несъвършенства на българския преход и с ясното съзнание, че надеждите и очакванията остават на отложен старт за сигурно още  20 години, пак не ми се иска в този момент  да живея във времето преди 1989-та.

  

Малийй, колко дърта си била, а си мислех, че си на към 20 години, а излезе лелка ;) Само си спомням колко радостна беше баба ми, но не знаех защо са всичките тия радостни изтъпления. Не е имало никаква промяна, а само едно пребоядисване на сградата от червена в синьо без да се махне мазилката.

Хаха, ние с надеждите на отложен старт живеем все в младост...както виждаш:)))).

уж безкръвна пък пиенето на кръвта ни продължава
20 години не се насмукаха ...
иначе добре че ме завари 10 ноември в студетската квартира с милото и му се вкопчих за врата с надежи
добре, че поне успяхме да си съхраним чувствата то другото е ...

Аллби, нещо градивно и стабилно сте свършили,все пак...

Къде ви свари 10 ноември 1989 г.? - Бях студентка... спомням си по-късно и студентската стачка... и това, че се отложиха изпитите за септември... Ама всъщност онези важните "изпити" все още не бяха започнали за нас... май :)

За какво мечтаехте след падането на Живковото управление. - Мечтаех... и сега си мечтая :)

Какво ви разочарова в прехода? - Просто продължихме само да си създаваме илюзии... и позволяваме още да ни ги създават.

Какво спечелихте и какво загубихте? - Загубеното е премислено, забравено и превърнато в "спечелено"... за някой друг ;)... Аз не слагам на везните своето "загубено" и "спечелено". Концентрирам се върху наученото :)

Това съвсем накратко... :)

Поздрави!

Привет!
Аз винаги претеглям ПЛЮС и МИНУС.
Сигурно това е единственият превес на МИНУСА, който си позволявам да приемам...
Заради детето ми- искам поне при него нещата да се случат такива, каквито аз ги мечтаех.
Хубав ден!

" Загубих 20 от най- обещаващите и важни години от живота си, прекарани в непрекъснато очакване на онова зачитащо ме и стабилно държавно устройство, на по-доброто, което още смятам, че ми се полага да изживея". - Това, за да не се повтарям, и още "Не съм избягал" - песента на К. Воденичаров.
Също - Да! - сега по-важни са децата ни. Дано те имат повече късмет!
А ние си оставаме само с едни "изгубени години"..
Но - хайде стига толкова цитати!

по въпроса как е минал за мен този ден и не съм се отказал. Тази смяна трябваше да се случи - рано или късно, без или с кръв.
Това, което е било унищожавано 45 години, за съжаление не би могло да се възстанови особено бързо.

Представям си как сме баби и дядовци- ама щастливи:))))).

Проблемът е, че за 20 години ни притегляха и доближаваха периодично към ония 45... едно напред- две назад- затова така се получи.
Трябваше още 90-91 да се изчистят всички високи постове от червените протежета.

Задължителното гледане на новините в 20:00 премина по програма - бяхме почти заспали пред телевизора. Проверката мина както всеки друг път. Сутринта на 11.11. ни казаха, че към офицерите вече ще се обръщаме с "господин" вместо "другарю". За Нова година отпаднаха "задръжките" - трите месеца допълнителна служба. През февруари 1990 за първи път видях брой на в. "Демокрация".

Новините от тогава точно не помня...
Даже се учудих тези дни - като изкараха един цитат на Живков как няколко дни след 10.11 казал, че социализмът е едно НЕДОНОСЧЕ...

Да ти се оплача - мен ме свари в казармата...... Когато излязох на свобода, вече бях изпуснал влака, хората бяха с три обиколки напред, натрупали бързи пари от ембаргова спекула и червени куфари с банкноти!!

свари ме млада булка, с 2 годишно бебе,
студентка задочно и работещ млад специалист:)
много щастлива и със също толкова много надежди,
че ни очаква нещо по-добро, което все още обаче...
след толкова години го чакам, защото съм непоправима оптимистка:)

като си дойде милото по-късно
и ми опресни спомените:) да добавя още...
щото той е по-паметливата половинка дома:))

Малеееее, каква еуфория беше, колко се радвахме...
Не съм загубила нищо! Спечелих от промяната, защото рискувахме, а не чакахме нещата да се оправят.

Бе какво да ги помниш, сякаш не ги знаеш какви бяха - едни сухи, двама водещи, които се сменят четат от едни листи, толкова.

Да де, и мен там ме свари, това имах предвид.

Дааа- имаше го и този момент. Алъш-веришът и бързото трупане на капитали...
Ама те много от ония- които забогатяха изневиделица- вече не са сред нас ...принудително;))))
Та не се коси за пропуска си:)=

еееххх, ти ме хвърляш в майчинството - брат ми имаше бебе- затова знам.
помня памперсите, новите детски храни- какво улеснение и облекчение навлезе...:)

Възможността да се ходи- а не бяга зад граница с риска да те гръмнат- това съшо е едно от предимствата на Новото време. Най-намазаха тези- които първи тръгнаха от Бг.

Ауууу- но пък после какъв обрат настъпи. Разкършиха се водешите на новинитв, нови рубрики, коментарни предавания...
Мътното и изобличително време бе благодат за нови кадри в медиите...
Мисля, че една Тадаръкова , например -само времето тогава я изстреля на върха...

Разбира се,че и аз за нищо на Света не бих искал да живея във времето преди 10.11.89-та!Днес Борето в поста си е успял да каже причините за общият ни неуспех!За разочарованията ни!За това,че въпреки,че доживяхме да живеем относително свободно,горчивият вкус си остава!Аз тогава бях на 21 години!Студент и покрай студентските вълнения изкарахме една незабравима зима!На протести но и на липса на олио,ориз и кисело мляко.Такива ми ти работи...

Ооо!Непременно ще прочета Борето- само да се прибера у дома...
Да- помня, помня продоволствената криза... имах едно гадже тогава, хаха.
Той ме черпеше с дъвка Идеалка- един от продуктите на соц. времето. Едва ги намираше... дори те бяха кът...ужас!

Бях 10-ти клас и някак много бързо ни се наложи да осъзнаем какво се случва и какво следва от този момент нататък. Като отвързани кучета всеки се втурваше нанякъде, но на къде ...!?? Анархия, суматоха,НЕЗНАНИЕ, разруха, крах...., но пък демократи в демократична държава. !!!
В моите очи България беше като след земетресение с магнитут 7 по Рихтер. Но слънцето грееше за нас и някак-си се окуражавахме, че ще бъде по-добре :))
И така до днес 20 год. - борба за оцеляване.
Но, когато положението е напечено - оцеляват печените и обръщаните :)))
Ние оцеляхме, бяхме преки участници в Голямата историята на България - робството на един режим(и то не какъв да е, а наш роден български). Не изживяхме младостта си така, както ни се полага и затова си останахме млади. Взехме най-тежкия изпит в живота си с отличие - и това не е малко.:)
И както Мира каза - поне ще бъдем щастливи баби и дядовци, а аз ще добавя и участници борбата за Свобода.

Определено ще има какво да се разказва на поколенията...
Искахме новото, но не знаехме как да го живеем, затова често се оставихме други - разбирай пак комунисти- да ни чертаят... и да ни лашкат...

бях в първи клас и тъкмо бях започнал да се чудя защо хората са толкова странни. Защо не трябва да се казват разни неща, защо не трябва да се правят други и т.н.

След промените излезе, че аз съм си наред, но всички други нещо не са били както трябва. От тогава нататък всичко е ставало по-добре, поне в моите очи.

Без Виденов, когато хората пак бяха залитнали по разни щуротии.

За мен, този преход беше като сблъсък на рационалното и правилното с нещо непознато, неприятно и уродливо от миналото. Не смятам, че съм изгубил нещо, дори напротив.

поздрави:

на 23. и бях много наясно какво точно се случва, защото баща ми чакаше този момент от десетилетия. почина два месеца по-късно спокоен....

Без Виденов, без Беров- времето на мутрите, без Дедо и без Станиш...

Дали ако беше жив още- щеше и да е доволен?
Риторичен въпрос е...

тези дето винаги сте недоволни. Освен тези, които споменавате, има и други фактори, а парите текат и в други посоки.

По принцип и на мен най-много като че ли ми хареса по времето на Костов, но след това не е било непоносимо (освен може би малко преди последните избори).

Изгубените 20 години, изгубената младост. Сакън.

Тези 20 години за някои са важни. Не толкова, че сме поостарели, хаха- на някои не ни личи,де.
Ама си мисля, че на 35 вместо да почвам отначало и да стискам палци дали догодина ще успея да ида на море или не- трябваше такива въпроси да не стоят пред мен, а вече да съм със собствено жилище, не да живея в това на родителите си, да не се чудя на кои уроци да запиша детето си, само защото ще ми излязат по-евтино, как да се придвиждав до работа по-бързо и евтино... и други такива, да не ги изреждам...
Абе, с една дума да съм поставила основата, не тепърва да я мисля за пореден път.

че щеше да бъде различно, ако беше или не беше станало нещо друго? Уверявам те, че каквото и да беше станало, отново щеше да имаш някакви проблеми, които да смяташ, че са непреодолими за момента.

Между другото, във Франция първото жилище се купува на около 40. В Исландия е подобно положението. В Щатите с тези ипотеки, този, който има родители да отиде при тях е късметлия. В Англия цените са невъзможно високи. Навсякъде има нещо.

Освен това, е много трудно да започнеш в изцяло нова среда. А направиш ли грешката да се занимаваш с българи в чужбина, може да излезе, че те следят много повече ченгета отколкото ти четат блога в момента.

еее, задълбаваш.
аз ясно съм го казала- каквото и да е сега несъвършенството, преди 89-та не искам да се връщам...

Ще отида пак на първия чин до момичето с плитките от село Капитановци... през 1965 година и този път ще му кажа, че го обичам...

риторичен или не - ще ти отговоря със сигурност - НЕ...

хахах- един хубав спомен от ония години... ама така е - като са ви забранявали близостта:)))

Абе- питам...щото едни хора някога скачаха по митингите и се кефеха - а сега нещо взе да ги гони носталгията...

не точно за носталгия става дума в случая....:)))