Кал,  изпочупени клони, изтръгнати дървета, затлачени улици и обособени цели язовири на възлови кръстовища в града, спряно водоподаване, на места и електричество,свалена на земята земеделска продукция по полето- това е равносметката от разразилата се снощи половинчасова буря във Видин.
     Дъждът,  за който така се молихме през последните жарки дни, дойде с такава сила и напън, че не  издържаха нито дебелите дървета пред входа /които впрочем от 15-годишното ми пребиваване в настоящия квартал не бях виждала да свеждат клони доземи/, нито сградите. В личното  ми постижение в  борбата с отстраняване на щетите от природния екшън снощи влизат на първо място локализиране местонахождението на детето /разбирай борба за читава ГЛОБУЛ-ска връзка/, защото такава нямаше.
    Което  дете по него време трябваше да е на репетиции в крепостта "Баба Вида", но за мое възмущение  ръководителката /не й знам името/ най-неблагоразумно бе разпуснала групата веднага след първите капки. И така изоставила децата да се прибират сами  в най- гръмотевичното  и невъзможно време. Като втора стъпка-    отводняване на детската стая, на която дограмата не издържа на силните дъждовни вълни. А после, съвсем по нощите, по тревога и отстраняване  на 5-тте сантиметра  вода  в офиса... т.е. аз и половинката боси  и с парцалите, в мъртва схватка с водата, здраво  попиване и изхвърляне на едно забележително количество  пълни кофи.   Да прибавя и часовия пояс, в който приключиха "постбуреносните" дейности - някъде към 1... а днес и наложителното ранно ставане, за да  бъде доподредено и обезопасено работното място, съответно да бъде възстановено  електричеството там и да   има що-годе  някаква нормалност за работа в него... та,  ето  картинката защо  ми е адски следдъждовно вкиснато  и изморено...
     Времето, като реши да се ежи- го прави за кратко, но възможно най-безмилостно:). 
     За архив на последствията от бурята снощи-  малко "попътни", улични снимки, правени  днес, понеже снощи нито имах ищах, нито  видимост, за да  снимам...

По-едрите изпонападали дървета бяха веднага фиксирани от мургави жители на града и скоростно разфасовани и прибрани "на склад" за зимата.

На българина не можеш му уйдиса!
Иска дъжд и захлаждане,а когато захлади и се излее дъжда все мрънка и недоволен.
За детето и офиса разбирам.Това,че някой и друг клон на дърветата се бил потрошил-не е фатално!

о, само онагледих с дърветата.
на закрито бедствието бе по-страшно:))).
днес съм ходеш сънливец... а ме чака театърално представление на открито и на комари,уникум направо- каквито имаме като съпътстващо бедствие:)))).
дано не завали- утре ще постна снимки от събитието.

Съчувствия! Мама Природа напомня за себе си с някое шамарче. Ами ако я ядосаме?

Помниш ли приказката на Джани Родари - за детето, на което много му се ядял сладолед и като получило възможност да му сбъднат желание казало:"Искам много сладолед!" Получило цяла планина от сладолед, която май беше направила и поразии...

Няма нищо по-хубаво от лошото време! Да, но зависи с какъв аршин го мери Природата.

времето и жените сте непредсказуеми ...
Дано и Дунав се успокои ... време е. :-)

а, Дунав няма да се успокои лесно... поне не дава признаци.
тази година държи рекорд по време на пълноводие...
никога не сме поддържали толкова дълго време толкова високо ниво...
но пък рекордът от 2006 по воден стълб не сме били още, де.