Няма как да не сте чували около себе си думите” Ще ме уморят от работа”. А обратното “Ще ме уморят от липса на работа”   чули ли сте? Невероятно, но факт. И това го има. В една администрация, в наши дни, която от преди почти 3 месеца е с нов нов ръководен екип- много прехвален при това откъм мениджърски умения. 
          Хубаво, но откакто го има, работата никак не върви. Вместо да се удвоява, тя секна напълно. Новите шефове се ослушват, правят си някакви техни си неща /някои съществени, повечето - не/, никой не поставя задачи, няма реална дейност, въобще е една такава патова ситуация. Вероятно ръководните кадри   още се учат и гледат лежерно да навлизат в особеностите на управленческите похвати, които изисква въпросната администрация.  Разбираемо е за тях, но да изтезават куп народ подчинени, като налагат бездействие и задължително стоене на работните места, е много тъпо, освен ако не е някаква специална мениджърска тактика за съсипване на живота и здравето на подчинените. Ако е така, усилията им почват  да дават резултат, защото: 1. В редиците на подчинените се забелязва силна демотивация и трайна загуба /слава Богу, все още в първа степен/ на всякакви трудови навици. 2. Наблюдава се задълбочаване на здравословните проблеми - очите сълзят от непрекъснатото киснене в Интернет, Скайп и прочие начини за комуникация от място с целия свят. 3. От продължителното обездвижване вече има масови оплаквания от болки в стави и мускули;  4. Пушачите започват да се превръщат масово в заклети пушачи, а непушачите – вече пафкат с мерак, пренебрегвайки със задоволство забраната за пушене в сградата. 5. Не на последно място бездействието   е идеалната почва и за допълнително нервообразуване от спретнати набързо интрижки и сплетни от колегиално естество.              

за хора работохолици - има и такива все още,
това за което пишете е убийствено!
но аз например никога не чакам да ми поставят задачи - сама си ги намирам
ха-ха-ха! ужас!

Мерси за съчувствието. Това с намирането на задачи не става, защото веднага ще те уличат, че вършиш нещо зад гърба на шефовете.

Въобще не се стягай. Гледай откъм смешната му страна и се забавлявай на целия фарс.

Защо ли си мисля, че се сещам за коя точно институция иде реч. Моите лични спомени за въпросната институция от едно не много далечно минало са съвсем други - влизахме от едно събитие в друго без да си поемаме дъх... Но тогава ръководният екип беше друг. Блазе им на гражданите за настоящия екип на конкретната институция. Но аз съм пристрастна....

:)))))). Мерси за спомените.