Никак не обичам понеделнишките сутрини. /Не че другите сутрини е по-различно, но се посвиква някакси/. 


7,00 ч. 
Първо, защото мразя да ставам първа, а вкъщи  всичко да спи. За мое нещастие и по стечение на смените в семейството тази седмица ще е така.




8,10 ч. 
Второ, защото следва досадно придвижване до работата. Знам колко и кои хора ще срещна точно на определени участъци от пътя. По тях обикновено се  ориентирам дали закъснявам.


8,30 ч. 
Трето- следва пиене на кафе - задължителното първо кафе, без него няма истинско пробуждане. Но както винаги автоматът в службата се е скапал. В интерес на истината пълното  разсънване идва чак към  11,30 ч.


Четвърто, преглед на новините, но вече в  електронен вариант / причината, че една особа заграбва всяка сутрин служебните вестници, като да й е бащиния/. Четенето на новини ми е професионално изкривяване, както се казва, но  едно от приятните неща. После идва това: