Или за едно посегателство върху личния  живот, за доносниците и  началниците с репресивно мислене и действия.              Случката ме потресе  и признавам доста  време ми трябваше, за да намаля напрежението и укротя бунтарката в мене от факта, че имам самозабравили се нови шефове, които  нарушават  личното ми  пространство и се опитват да котролират  свободното ми  време. Предварително ще уточня, че имам развито на макс чувство за неприкосновеност, за свобода и нетърпимост към  несправедливостите. /В израз на това си смених дори аватара на блога днес../ Ако някой си мисли, че времето на репресиите или на доносниците е отминало, се лъже жестоко. Напротив, направо си е в подем... при нас в службата и за доказателство ще го опиша в подробности. И така, едно е ясно: с настоящите ми шефове не се обичаме никак, не сме от  една порода, както се казва. За да съм конкретна, на първо място не ги харесвам аз. А това е достатъчно, за да не ме интересува те какви чувства питаят към мене, въпреки че напоследък се убеждавам, че сме постигнали голяма доза взаимност по въпроса. Ще го напиша по-просто: аз не обичам настоящите ми шефове, те мразят бившия ми шеф, когото пък аз много уважавам. Така интригата е пълна и около това се въртят моите неприятности. И така още с встъпването в длъжност на новите съм дала знак, че нямам намерение да им хабя щата, като работя за тях, което автоматично ме постави в списъка на ония Х процента съкратени служители. И ооо, радост, след 4 месеца клатене на крака на стола, малко заяждане, обжалвани болнични листове и прочие гадости, отскоро си имам предизвестие /надали някой се е кефил толкова много на такъв род административен акт, както аз/. С него автоматично имам право да излизам от службата по 1 час на ден /за търсене на нова работа, справка КТ/. Оказва се обаче, че началството има предпочитания с кого да се виждам и с кого не в този един час.  Конкретно, особено  противопоказно за моята личност е да се виждам с бивши колеги и  бивши шефове. За какво иде реч? Миналата седмица използвах полагащия ми се 1 час съвсем по предназначение-обсъдихме с познати и бившия ми шеф общи проекти.  Срещата /не съм и имала за цел да се крия/ е била фиксирана от някои жалки душички - доносници и докладвана на часа в службата  на настоящите ми началничета. Тук умалителната форма е напълно уместна, защото става въпрос за пълни профани, парашутисти, интриганти и смотаняци, на които ежедневието им е да  правят гаф след гаф, и на които ми омръзна да им бера срама. Доносът е дал резултат. Понеже са крайно  “компетентни”  по трудово-правни отношения и с развито престъпно мислене, което освен за реваншизъм за друго не ползват, началницитеса се впрегнали, милите,  автоматично и всячески да умуват като как да ме накажат, не, ами направо уволнят дисциплинарно, че по време на полагащото ми се свободно време съм се видяла с някого, когото те не харесват.  Ха-ха-ха-ха. Ядец, егати  минавката-  да положат толкова  напразни усилия, а аз да не съм в нарушение / щото КТ не указва поименно при кого и как да си търсиш работа/.  Болни мозъци. Направо патология.  От друга страна... си мисля, че трябва да гледам позитивно на нещата. Че кога друг път моята особа ще  стане  такъв център на внимание и ще измести от полезрението на началството купищата наболели  обществени проблеми.... За финал: Конституция на Република България: Чл. 32. (1) Личният живот на гражданите е неприкосновен. Всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. (2) Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи.

уволнят, като не уважааш новите нрави на новите господари!! -:))))))))))

истината е, че тука се оцелява с вуйчо владика или тесни сърдечни отношения. Аз първото нямам, може би трябваше да открия ловния сезон за любовници преди 4 месеца:))))
ти ме подсещаш следващия път да проследя първите свалки в службата.

Ами ти си си виновна. Защо не си напуснала веднага като не харесваш шефовете си ами си седяла толкова време и си чакала те да ти пуснат предизвестие (тва някаква форма на мазохизъм ли е). Аз така направих на предишната ми работа. Подадох си молбичката за напускане и всеки по живо по здраво. Без лоши чувства и без излишно напрежение. Ама ти май искаш света да се върти около теб. А пък доносниците винаги ще си ги има. Като не искаш да те видят направи така, че да не те видят.

Явно всичките обсебващи псевдоначалници са се активирали този месец да се врат навсякъде.
Е, гати съвпадението, до сега си писах предизвестието за напускане, а аргумент, че нарушават личното ми време, пространство, определят интересите ми, хората, които трябва да харесвам и т.н....
Стискам ти палци, не им се давай! Ако ги оставиш ще се самозабравят. При нас и тел. разговори се подлушват вече- да не би да говорим с врага

не е така. Времето на криене ,шушукане и слушане на радио "Свободна Европа" на тъмно остана в 80-те.
тук става дума за права, които всеки има и никой не може да му забрани да се възползва от тях.още по-малко да му се ограничават по този нелеп начин социалните контакти.

за мен заигравката с подчинените става, когато не можеш да се справяш с тежестта на собствените си задължения. По-лесно и по-удобно е някак.

Аз съм от поколението, което не знае какво е да слушаш радио "Свободна Европа" (родила съм се по-късно). И досега където съм работила винаги е имало шушу-мушу. За това си пазя личното пространство като го крия от очите им.

напуснах по особено интересен начин, чл.327, т.2, а именно поради забавени плащания - казаха, че не било честно да напускам в средата на проекта, аз казах, че не е честно да ме оставят без парите, които съм си изработил, казах им, че нямам никакво намерение да оставам при каквито и да е условия и че няма за какво да се хванат тъй като съм прав и така, разделихме се по живо по здраво, днес почивка. Чакам да ми звъннат да си издам телефона и това е :))))))))))))))))) Поздрави на всички!!!

браво на теб

Да, но имаш 1 час дневно, само ако теб са те предизвестили :) Иначе ти дължат обезщетение за оставащото време от предизвестието...

Ако от бившата ми работа началството разбере че се виждам с бившите колеги, някои то които още работят ТАМ, всички ще бъдат уволнени... Такива са ни "бизнесмените" за жалост. Страдат от някакъв вид параноя...

А по същество - в интерес на истината не мога да разбера как са те взели на работа изобщо, и защо са търпели "4 месеца клатене на крака на стола". Подобна ситуация демотивира останалите работещи. Честно казано при подобен служител, повярвай ми, и аз ако съм шеф - хвърчиш още на първия месец ;) Камо ли път да те чакам 4 месаца. Хъм.

има и друг вариант- приемлив за двете страни: заедно с предизвестието се изплаща и сумата по него и си тръгваш. Чисти сметки, нито ти се мотаеш в краката и набиваш на очи на шефовете, нито пък се чувстваш неловко, щото няма какво да се правиш толкоз по цял ден.

ооо, не ме упреквай мене за клатенето на краката. работниците си кратят краката, когато шефовете не дават работа и не възлагат задачи. тогава кой е крив? и аз не им разбирам философията и подхода. и моето предложение бе такова- освобождаваш ненужните, сформираш работещи екипи и действаш смело.

и не са ме взели на работа, те ме завариха на това място, така че даже имам предимството да съм доста на "ти" с нещата в службата.

Едно време за слушане на Free Europe се влизаше в затвора

ужасно - жалкото е че от тук насетне донсниците ще се увеличават

и аз така смятам. има доносници по призвание , но при нас покрай смяната на караула се пръкнаха допълнителни

побеждават почти винаги, защото са удобни. Долу- мисленето инициативността! Да живее "лоялността към силния на деня" и послушковците, продали личната си свобода !!!

абсолютна истина

Последния ми постинг ти го посвещавам. :))

Хиляди благодарности.Май сме от една порода:))))

Работила съм и в частния сектор, също с цербери началници, но там - следенето на подчинените и търсенето на сметка с кого се срещат и говорят е по-обяснимо. Защото става въпрос за конкуренция в бизнеса.
В моя случай - службата е държавна администрация. Няма конкуренция - хванали са кокала и давай да покажем кои сме ние и да мачкаме наред инакомислещите. Това е реваншизъм на лична и на политическа основа.

"аз съм шефа, ти си глупака"
Не можеш ли нещо да ги поосъдиш?

Разбира се, че щях да го направя и то с голяяямо удоволствие.
Имат късмет, че са размислили , по-точно осъзнали, че аз съм в правото си.

ааааа вече започвам да правя връзката. И при мен са държавно-партийни назначения. Не най-добрите, а най-големите гъзоблизци и мижитурки, които след цялото неуважително и доносническо поведение са се намърдали там. Нормално е да ги дразнят хората, които имат самоуважение и са личности :)

Това, което не съм споменала в поста, но е изключително важно, е, че описаните началници претендират да са демократи. Страшното е, че с тия похвати на доносничество и репресия стават уродливи демократи и по-скоро ми напомнят за тоталитаризма.

Важното е, че политиката, която трябва да е регулатор на тези предпочитания и да създава критериите за успех, предпочита "хлебарките" пред личностите. Независимо от партийната насоченост

Подобно е положението в Бългагарски пощи. Новоуправляващите се разправят безцеремонно с тези които искат да махнат и да си сложат техни подлоги, парашутисти по партийна линия на ГЕРБ които хал хабер си нямат от поща и едва ли знаят какво се работи в нея и прятелчета и състудентчета !

Да те съкратят си е достатъчно наказание. Не заради самият факт, а от направения ''ИЗБОР''. Но да те уволнят дисциплинарно е тенденциозно събитие. Дали продиктувано от мозъчно безсилие(тъпотия) или липса на "симпатии'', то си показва силата на властта.
Хората ненапразно казват: ДАЙ ВЛАСТ НА ПРОСТАКА И ГЛЕДАЙ КАКВО СТАВА!
Обаче, другото е по-съществено - в последните 4-5 години това е някаква мода. Като че ли се спуска отгоре - пълна сеч на можещите. При всеобщото затъпяване, трябва да се отвори пространство за НЕВЕЖЕСТВОТО.