Блогът на miralyub :: Чудесата на женската дипломация. . .

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

02.06.2008 17:58 - Чудесата на женската дипломация...

Автор: miralyub Категория: Лични дневници

Прочетен: 638 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 02.06.2008 18:06

        Ох, олекна ми. Вече всичко си дойде на мястото, след като точно преди 7 часа нещата се бяха объркали тотално и аз седях в една голяяяма каша и не вярвах да има оправия... Но пък хепи енда си го бива... Това може само на мен да се случи. Знаех си аз, че Господ е мой човек....
         Общо-взето какофонията тръгна оттам, че поех преди няколко дни ангажимети с един курс, които не са ми присърце и щяха да отнемат голяма част от личното ми време за цели два месеца. А аз искам да си почивам, по-точно още не ми е омръзнало да си почивам. И искам после да се занимавам с любими неща.
        Да искаш едно, а да ти натрапват друго веднъж- хората около теб, и второ, някакви си държавни институции, е кошмар. И аз нали съм бунтарка и мразя да ми се налагат, та на цялата простотия, чието начало бе в 10,00 ч. днес, издържах точно два часа...
        Ометох се и взех нещата в свои ръце. С голяма доза женска дипломация- симулация на тотална депресия, разочарование, малко сълзи и мили очи /това работи винаги/, подстрекател №1 за моето моментно нещастие и човекът с изострено собственическо чувство, КЛЕКНА... Вдигна ръце и каза да правя каквото искам... Дори от неговите златни уста чух да излизат думи, които са си направо карт бланш да се върна към попрището, което него го е дразнело неимоверно, а мен най-много ме е радвало в живота – електронните медии /дай боже, всекиму такова щастие/. Честно казано, не мислех, че ще стане толкова лесно, бях се приготвила за по-дълго актьорско майсторство. Едно на нула за мене.
        Стъпка две днес бе да се отърва тотално и документално от поетите ангажименти към една държавна институция, която иначе е със социални функции. Но какво й е социалното да ми обсебва живота и да не ми дава да дишам спокойно, когато искам да си почивам- това не разбрах. Две на нула за мене.
       Третата точка си заслужих, защото предотвратих да ми начислят едни големи финансови неустойки. Тук заработи формулата – да си познато лице и да си оставил добри впечатления. Вдигнах на крак една сюрия народ, които направиха чудеса: фалшиви здравни бележки, намериха ми заместник за тъпото място/ алал да му е цялата простотия, на която ще попадне/, че даже ми направиха компромис с един параф и няма да ме разкарват утре пак.
      За пореден път се уверих, че и от най-сдуханата ситуация може да се излезе като победител.
     Но пък да знаете- женската дипломация е голяма работа... и без нея сме за никъде...

Нагоре

Тагове: дипломация,