За всеки успех, постигнат в лечението на тежките диагнози в България – без значение нищожен или голям, трябва да се говори. Само заради факта, че една добра новина, един пример за справил се с болестта пациент, дори споделеният добър развой на едно лечение дават надежда и кураж на десетки други.
        А днес е денят на Света Петка – хубав празник и е редно да споделяме позитивност.
        Дали да глобализирам или да пречупя темата само през личните усещания и факти около развоя на лечението на съпруга ми и моето сблъскване и съжителство с част от онкоболните на България като негов придружител. Тази дилема ме мъчи от вчера. Вероятно постингът ще се получи нещо по средата.
        Дано не дърпам дявола за опашката, избързвайки с хубавите вести около нас. Но го дължа това на многото приятели - от блога и извън него, на всички познати и непознати, които ме подкрепиха и не престават да се интересуват за развоя на нещата, както и за да дам и аз кураж и вяра на много други, на които им предсти битката за живот.
        Защото след многобройните ми разговори с пациенти, медици и роднини на болни, осъзнавам какво значи да научиш или срещнеш човек, преборил болестта, и какво значи твоят успех да успокои и даде надежда на друг. Убедих е и в друго- там примирили се с болестта няма. Има изплашени в началото, объркани, страдащи от силни болки и странични ефекти на лечението хора, но не и примирили се със съдбата си.
        А надежда има! И всеки я търси и намира за себе си.
        На мен ми я даде една жена. Срещнах я в болницата /не е единствената, разбира се/, жив пример как напук на българското оздравеопазване и дадената й прогноза „безнадеждна”, живее, загърбила болестта, вече цели 12 години. Страхотен човек, с огромен хъс за живот, позитивизъм и невероятeн дух за нейните около 65 години. Тя бе първата, която, разказвайки ми личната си съдба, с огромна убеденост заяви: „Ще видиш, той ще живее”. Обещава да споделя историята си и с други като доказателство, че добрият изход съществува.
        Как се развиха нещата при нас?
        Ако някой преди месец ми бе казал, че злокачествен тумор в четвърти стадий, неподлежащ на оперативно лечение поради спецификата на местонахождението и ангажирал достатъчен брой нерви, за да блокира почти всички функции, свързани с хранене, дишане, слух и говор, може да се атакува резултатно с гамалъчение, щях да му се присмея. Но днес мога да кажа, че бе невероятно всеки ден и постепенно да отбелязваме така чакания напредък и подобрение. „Нещото” там определено намалява обема си, като едно след друго отблокира дишането през носа- загубено тотално още през август, а после подобри слуха, бавно, но последователно отприщи дъвченето, гълтането, говора... С една дума, към вчерашна дата всички блокажи на функции на органи в главата са отстранени на 90 % . При това първите подобрения бяха факт още на петата- шестата процедура, въпреки прогнозите на лекарите, че ще се най-рано към 15-ата.
        На този етап отпада необходимостта  от  втората част на лечението - химиотерапията. Така вливането на „отровите”, както ги наричат пациентите, при нас ще останат резервен вариант!
        Въобще, дано не ни е уроки, но нещата сега вървят ... Наясно съм, че след излизането от болницата ни предстои истинската голяма борба и че окончателното справяне с болестта е индивидуалност и е въпрос на силна имунна система, мобилизация на организма, личностна нагласа, позитивизъм и др. Но продължавам да вярвам, че един ден, когато всичко приключи, ще напиша цялостен позитивен постинг как сме се справили с всичко това.

Не много често, но стават :) Стискам палци и вашето чудо да се случи!

Поздрави и се дръж!

Чудеса, късмет, шанс, млад организъм- всичко комплексно.
Дано задържим така!
И като излезем веднъж оттам, да не се сещам за въпросната болница никога повече, по никакъв повод.
А аз се държа, няма начин, напук на онази приказка, че е все тази дали си болен бил или болен си гледал...
Поздрави и приятен ден и на теб!

ще чакаме все такива хубави новини и много усмивки!!!!

Stiskam palci vsichko da prikljuchi blagopoluchno i skoro

Днес не можеше да прочета нещо по-добро, Мира! Бях сигурен в това още от самото начало!!! Много късмет ви желая и по-нататък! С вас съм....

Стискам ви палци

Помагала съм на много хора...такава ми е работата, такова ми е сърцето и интуицията ми от моето лично страдание е изтъняла като слънчев пророчески лъч. И аз като онази стара жена в болницата съм ходещо доказателство за силата на духа в борбата с болестта и ти казвам: Аз виждам! Той ще оздравее!!!

Благодарности ,благодарности за подкрепата на всички ви, Дрона, Бамби, Готик, Компасион!
Ето, че добрите думи стигат хората и нещата се случват!!!
Да ви се връща доброто!!!
Аз винаги съм била адски голям оптимист и нещата в живота ми са били винаги гладки, без сериозни сътресения, а ако е имало такива, то са протичали изключително благоприятно- въпрос на съдба , а може би и на Божие покровителство и любов.
Та и в този труден момент се надявам и силно разчитам добрата звезда да ме съпътства докрай.

Успех ви желая!!Дано всеки следващ твой пост е все по-оптимистичен!!Стискам палци и се надявам всичко да потръгне към по-добро!!!

щастлив е да те има! От твоята подкрепа зависи много. Заедно сте по - силни!

и да продължава доброто развитие.

Благодаря ти , Любима. Ще продължавам да пиша за ставащото около нас, защото ,както и днес споделих, добрите развои трябва да се споделят , за да се знае,че ги има!

Сигурно си права!
Да ти кажа никак не е лесно да си отстрани и да гледаш най-близкия си болен, особено както при нас в началото нещата бяха тръгнали рязко надолу.Дори бих казала, че страданието на близките е по-голямо в такива случаи.
Престоях най-тежките му първи 10 дена в болницата- точно кагато нещата бяха най-зле. Направо ми се искаше аз да съм болната.
При второто ми ходене при него- пребивавах цели 15 дни в стая с 4 болни от рак мъже!!! Кошмарно!
Даже ме питаха как се нагоди, за един мъж е по-лесно да живее на полеви условия, за жена е трудно. Казах ,че обстоятелствата не ме интересуват - аз съм там заради него.
И да ти кажа, тези хора там ме научиха какво е хъс за живот!

Добро пожелание!
И вяра, и упоритост- нещата са ясни, или преборваш лошото и оцеляваш, примириш ли се- става обратното!
Поздрави!

Дано нещата се развият по-най добрия начин!
Желая успех и на двама ви!

Поздрави и целувки от мен- ти си ми най-верният поддръжник от самото начало!!!!!

Браво на вас. Успех и за напред.

Да, засега така вървим. Не съм си и представяла, че това, което се става, ще е възможно точно в нашия случай, където разчитат само на апарати и лекарства..
Дано не ни е уроки и да държим този курс и занапред.
Поздрави на теб!