Свети Валентин - празникът на влюбените. Цял ден слушам и чета рецепти за щастие  и любов, съпроводени с познатия призив "Правете любов, а не война".  Да си призная в български вариант  той по ми звучи така: "Правете любов  и щастливи деца"...
      Перифразата е съвсем на място. Още повече  след като в обширен репортаж от България журналистката Роза Монктън описва обстановката в домове за деца с увреждания...
     Години наред посещавах подобен дом по едни определени поводи и мога да кажа, че видяното и усещането, което дава статията  е напълно истинско...


13.02.2009

В обширен репортаж от България, озаглавен "Гузно пазената тайна на Европа: децата "затворници" в България", журналистката Роза Монктън от лондонския в. "Таймс" описва обстановката в домове за деца с увреждания. Тя пише:

"Първото нещо, което те удря, е миризмата - мръсни пелени, неизмити бебета, гниеща плът. След това те удря тишината - зловеща, неестествена тишина, тишината на бебета, които са загубили надежда, че някога някой ще ги погали, ще ги прегърне и утеши. Ужасяващата тишина на недохранени и необичани деца, очакващи смъртта.Бях в институция за деца на възраст до три години в България и се криех зад едно детско креватче, за да не ме види дежурната "сестра", която се намираше през три стаи от мен, но можеше да наблюдава всички помещения през прозорци в междинните стени.

Единственото, което се виждаше от моето място, бяха решетки, редуващи се чак до стаята за наблюдение. Решетки, които държаха тези деца в затвор заради единственото им престъпление, че са се родили.И още..

Виновни са и родителите зарязали децата си в тези домове. Много от децата нямат никакъв шанс да достигнат пубертет...Те не се предлагат и за осиновяване от чужденци. Гледах филм, в който на кандидат осиновители от Германия, се предлагаше дете със сходни проблеми от Боливия или Еквадор. Взеха детето, тяхното обяснение беше - Нищо не ни гарантира, че ако ние си го родим, детето ще е без проблеми.
Тук се крият, като нещо срамно.

така е. в един такъв дом ходех по задължение все около Нова година. Обръщаха ми се вътрешностите там, повече от 5 минути не можех да издържа в сградата и тичах навън...
веднъж заради дцата, очакванията им, положението им- някои бяха приковани на легла, други искат да те пипнат, тичат след теб и как се радват само, искат внимание, а миризмата и обстановката ...Ужас!!!

Ставаше въпрос за дсрения от англичаните за такива домове в Източния блок. Сара Фергюсън е бела нелегално на посещение в такива домове(не споменаха къде) и е излъчен репортаж по английската телевизия. Последвала е кампания за събиране на средства.......и средствата потънали някъде? Сега почва разследване на това.
Както виждаш, само използват тези домове, за да си пълнят джобовете!

Кроти, не се и съмнявам. Обикновено така става- или до получателя идва само малка част от добрата акция на дарителите.
Но има и друго - на места не че не идват средства в тези домове. поне за този, върху който аз имам наблюдение - се влага много. ремонти всяка година, дрехи ,храни, абе квото се сетиш.
но казармената обстановка, недъзите на децата ,безпомощността им и нагнетената атмосфера- това не може да се заличи нито с пари, нито с комфорт...

дето трябва да се лекуват, възстановяват и оживяват хора мирише на мръсни подлоги, канали и умирачка

права си за отношението - във всяка институция го има и е нечовешко! ква любов, кви пет лева....

Привет, Бестрегардс!
Проблемът е, че неизправностите в БГ предпочитаме да ги крием и замазваме, вместо открито да ги покажем и да се справяме с тях...
Поздрави от мен!

и всеки си кюти в блатото и осмирява бунещите го.... или поне се опитва