Денят е 17 юни, часът някъде към 20,00. Мястото- откритата сцена в крепостта "Баба Вида". Времето - тихо, типично юнско и по вечерно  свежо.
         Бивши възпитаници, настоящи ученици, родители сме притаили дъх в очакване на кулминацията на няколкодневните тържества по повод 40-годишнината на видинската езикова гимназия.  Краят на юбилейните Радичкови дни- наречени са така на името на патрона на училището - се поставя с нещо уникално: децата ще ни представят театрална постановка. "Децата" е условно казано:))), защото варират между  "зайчета" осмокласници- подгответа /какъвто е моят син/, та до  почти мъже-десетокласници и единадесетокласници. След цяла година подготовка, вложени много усилия, невероятно желание и  талант, работа при нечовешки климатични условия-имам предвид, че през последните 2 седмици репетициите се правеха  на  открито, при  жарко слънце и 36-37 градуса температура на въздуха, а после охладени от няколко невероятно силни бури,  та след целогодишен труд и много родителско-учителски вълнения... пред нас се роди  Радичковата "Опит за летене"...
        Обръщам й специално внимание в блога не само защото имах дебютант -актьор:))), но и защото в моето детство аз също си падах по театрални участия. И дали е съвпадение или не, но моята първа среща със сцената някога бе точно в пиеса на Радичков- "Ние, врабчетата".

         Сцената на "Баба Вида", където бе представена "Опит  за летене" е уникална. Давала е живот на различни театрални постановки и винаги при огромен интерес. И в този ден празни места в нея  няма... Усещането да си в крепостта вечер, сред цялата средновековна атмосфера, която тя носи, но пък с толкова млади  и талантливи  хора на града, при близостта на реката... е невероятно.


       Първи сцени... Представям си какво е било на младите актьори преди да излязат пред публиката:))). От опит знам, че след първите крачки на сцената притеснението напълно изчезва- приемаш образа на героя си и репликите и действията си текат...

       Ето ни и нас... актьорският дебют на синчето в ролята на Бабина Душица- мъдрецът билкар, който търси благата билка...
     Наистина ме изнненада как прие образа и как го изигра с лекота...




Невести, които белят платно...

Тук тече някаква закачка между главните герои  и невестите...

         Уникален кадър, въпреки че е вечер и трудно се снима. Зад стената е ровът, а оттатък  Дунав...
         Героите наблюдават приближаващия  се балон, около чието гонене се развива действието в постановката.  Самият балон има интересна реална съдба- направен с много сили и средства  като реквизит, той  падна първата жертва на силната бюря, която вилня над града  само ден преди премиерата /просто отлетял в Дунав:)/.     
      От голям проблем ситуацията бе превърната в незначителна пречка-  децата успяха да преработят само за няколко часа сцените  и балонът  си "присъства", пресъздаден идеално чрез действия и въображение...

  В опит да се "хване" /свали / балонът...


Ангели...

   Лошият - Старшията- е стъпкал така търсената Блага билка /лек за всяка телесна и душевна рана/   и Бабина Душица се опитва да я намери и спаси.

   Финалът... Публиката е доволна, определено. Аз и родата, която водим с нас- още повече:))).



А тук баща и млад актьор  преди началото на представлението...



По време на репетициите има място и за малко хумор...  снимки в  някои от макетите  на средновековните обитатели на крепостта:))).

Честит дебют! Да ти е жив и здрав!

о, тенкс.
той е талантлив като майка си:)))

Баба Биба не е кула!

С пожелание за бъдещи успехи!

не е и Гъмза:)))

благодаря!
не знам дали ще го гони този театрален интерес и нагодина... предвид,че пораства...
но пък театърът е добра школовка, моите спомени от ученическите години и репетициите, театралните фестивали и др. са ми скъп спомен- и аз се радвам за него. все до някакво изкуство трябваше да има допир:)))

Но пък младите актьори си ги бива..:)

Радичков не е избран случайно- нали е патрон на у-щето.
Искам да ти кажа, че на места постаовката затруднява заради по-старичките думи и диалектите...
Но се справихме. Водихме даже 4-годишната ни братовчедка, която е на гости за месец при баба си и която частично поназнайва българския език/по-добре се справя с англ./ - но дори тя следеше с интерес действието...

че се намира кой да организира такива представления - определено се изискват много усилия. Още по-хубаво е, че има "кой да им се връзва". Браво на децата!

да, и аз мислех,че ученическите театрални представления са отживелица- при такава технологизация на живота и най-вече на тийнейджърите:).
но, ето- децата взеха присърце идеята и стана.

Ами така е, както се казва - "Крушата не пада по-далече от дървото"!:))))
Пожелавам още по-големи творчески успехи!

благодарско!
аз обаче в желанието си детето ми да живее добре ще му пожелая да наскочи крушата:))). и да се търкулне далече, далече на едно по-хубаво място за живеене.
поздрави!

Може само да се гордееш,че хоризонтите пред синът ти се увеличават!!!Здраве и прекрасно лято за цялото ти семейство!!!:)))

Жив и здрав да си и ти!
Случват се, случват се...
За нагодина не знам дали ще има сили да търкаля и театъра... но засега поне е доволен:).

Закъснях за представлението, но го изгледах на запис:)))
Забелязах, някои прилики...Успехи и радости!

Здрасти!На закъснелите ще им се дърпат ушите:)))
Благодарско за хубавите думи.

Честит дебют за синчето,много са хубави на снимките всички млади артисти.Чудесен празник и за деца, и за родители.Хубаво лято,пълно с положителни емоции!

е, има, има и добри новини...
накъде без тях:))).
хубаво лято и на теб. слънчево, най-вече, че нещо слънцето през последните дни се поскри и пак наденахме дългия ръкав:))).

Пожелавам му да те изпревари! :-)

дано, дано, дано!
:)))