И аз имам спомен да съм стояла като ученичка пред един паметник- в знак на признателност и като част от някакъв ритуал по честване. И даже не бях с униформа, нито пък съм била с перфектна визия, а за стойка да не говорим. Но не помня някой да ми се е подигравал за това...
      Днес тези дечица пред паметника на Левски неволно станаха обект на невероятен присмех и брутални сравнения, само защото някой ги е избрал да участват в нещо, замислено като РАЗЛИЧНО. Дали са ОК или не така с четническите униформи и пушки, дали изглеждат бутафорно или не, дали са на мястото си или не - това въобще не трябва да се обсъжда. Защото са деца! Нашите деца! И точно поради тази причина не трябва да бъдат заливани с помия и размятани по стени и блогове, а трябва да бъдат окуражени и подкрепени в изявата им.
      Добро или лошо- това събитие е факт- опит да се създаде памет и отношение към историята и към България. Дали ще успее в добрия му замисъл - не знам, но какво ще запомни всяко от децата от това си участие - до голяма степен зависи от нас. И е хубаво да не го превръщаме в травма за цял живот.