Или как чиновниците в БГимат изградена стройна система за нищоправене и прекрасно  оправдание на  престоя в  службата

Да не ви се случва да се разболеете в БГ. А когато това съвпадне и с факта да имаш смотан шеф, който страда от фобия, че все някой се опитва да го преметне /щото самият той неведнъж е премятал и крал някого/ ... става лошо.
 И така: разболява се служител  и излиза в.... тридневен!!!! /само/ отпуск по болест. Ще отбележа, че при така създадената система за изплащане на болнични,  хората нямат никаква изгода да ползват  тази  привилегия, защото  заплащането по време на болничните е по-ниско и  защото НОИ бави с месеци превода на парите. Но все така на някого някога му се налага и да се лекува в домашни условия.
И шефът  с престъпното си мислене  решава, че трябва да обжалва болничния на своя служител, който иначе е човек -изключително прилежен и отговорен към българските институции и  години наред  е редовен осигурител по отношение на  социални и здравни осигуровки. За служителя е все тая- с тия и без тия пари от отпуска по болест- те  и така са си малко. 
По- интересното е какво става в държавната машина обаче.
В цялата ситуация по веригата се включват не една и две иначе отговорни и сериозни държавни институции.  НОИ, РЦЗ, РЗОК, Поликлиники и лекарски комисии, джипита и гражданът  в продължение на месец водят  скоростна и мащабна кореспонденция помежду си, която се изразява в изписване на куп чиновнически безсмислени фермани / писмата са от порядъка на поне 2-3 листа/, цели кофи с мастило, и не само това, но и много разходи за пощенски услуги за взаимно уведомление и разследване на  "случая" /който се оказва с важност от типа "Куйович"/, преглеждане на цялата документация, че накрая и очна ставка с джипито и набедения болен служител. Въобще "много труд за нищо", напълно  безмислен стахановски труд и то на гърба на българския данъкоплатец и в условията на толкова нерешени важни проблеми в здравната и осигурителната ни система.