Човек трябва да се връща на местата, които някога е посещавал, за  да ги усети  и възприеме по-добре.
       29.11.09. Неделя е. Времето е прекрасно, компанията- също: след здрав служебен купон, на който стана ясно, че криза може и да има, но нас не ни лови  чак толкова, т.е. дишаме спокойно в бранша, решението е взето бързичко  и категорично. Прибирайки се, ще кривнем от пътя първо да разгледаме Черепишкия манастир, а после и прочутата пещера "Леденика".  
      С манастира няма да ви занимавам- ако ми дойде музата -някой ден ще пиша.
     "Леденика" е по-интересна, защото до онзи ден присъстваше в спомените ми със студените железни парапети, с влагата, студа и хлъзгавия терен-толкова бе останало от една екскурзия с класа като ученичка...
     Топло и слънчево е- като за края на ноември природата  дава последните си прекрасни есенно-зимни краски, преди да бъде обляна окончателно в бяло.За първи път няма и помен от емблематичната врачанска мъгла, с която съм свикнала да ме посреща този район,  маса народ е наизлязъл на пикник  по полянките край пътя. 
    Самият път  е добър, стига да ги нямаше онези лашкащи завои, на третия от които ти идва да зарежеш колата и да тръгнеш пеш:))). Изкачваш, изкачваш  Врачанския балкан, въртиш, въртиш все надясно  и нагоре и нагоре... и стигаш до тук.
      Това е мястото непоследствено пред пещерата. Билото на планината в 15.00 ч. следобед е огряно от слънцено,  сигурно имаше около 17-18 градуса  температура на въздуха и е адски приятно. Коне пасат свободно на зелената полянка и чакат туристи- ездата е част  от платените атракции тук.

    Само стотина метра по стръмната пътека надолу се озоваваме  пред входа на пещерата. Температурата рязко се понижава - тук сигурно е около 1 градус, защото сланата стои по тревата дори в това следобедно време. Горският мъх  се е разпрострял навсякъде. Треперим от студ  и чакаме групата туристи преди нас да  приключи разглеждането.

         В "Леденика" е по-топло от вън. Във вътрешността й температурата е постоянна, беше някъде около  7-8 градуса.
      Най-студено е предверието.
      Гидът говореше страшно бързо обичайното си заучено експозе. Успях да схвана, че няма данни кога точно е открита пещерата- категорично никога не е използвана като място за живеене, но пък е била предпочитано място от местните овчари и козари, които са  съхранявали мляко в предверието й. После заедно със земите наоколо е станала собственост  на местен врачански предприемач, който също я е ползвал, за да запазва по-дълго вкусовите качества на млякото и млечните продукти. В крайна сметка той я  дарява на врачанското общинско  настоятелство, за да бъде превърната- мисля през 60-те години някъде- в забележителност и местен атракцион. 
     Искаше ми се  да питам екскурзовода как реагира пещерата на земетресения, например, но  така и не стигнахме до въпроси.

    Старата ми представа ,че това е едно по-просторно място се разби. Най-мащабна  е Голямата зала, с невероятна акустика, но и тя е с доста по-малки размери от видяното на картинка.  Лабиринтите и тесните проходчета, които  опасват пещерата, стръмните изкачвания и слизания- те са тези, които  създават усещането за по- голямо трасе. Иначе реално погледнато теренът не е голям. Обходът трае около час. 

    Водопадът- така е наречено това образувание.

Скалните образувания са оприличени различно - Свекървин език, Орелът, Соколът, Главата на великана, Къщата на Баба Яга, Водопадът, Медузата, Негърчето, Завесите, Дядо Коледа, Сватбата е цяла композиция- фигурките повтарят сватбен ритуал с младоженците, кумовете, гостите... и още много други. За част от тях  си трябва голямо въображение.
   

       "Проходът на грешниците" e най-тясното  и извъртяно място в пещерата. През него минаваш, провирайки се. Наречено е така вероятно заради теста, който  прави на туристите- тези, които похапват повечко  и  чревоугодничат, едва дали ще успеят да го минат:))).
      А за най-прегрешилите в живота има жокер. Другото  интересно място- проходът на пречистването дава индулгенция за всякакви грехове:))).

     Влажно, леко кално и хлъзгаво е. Влиза се с подходящи дрехи и обувки. Но и да сте с тънки токчета- няма страшно- проверено е вече. Напук на страха ми- си излязох със здрави крайници  отвътре, на места даже припках преди колегите, чиито маратонки им изиграха лоша  "пързаляща" шега:))).




   А сивото по скалите е образувала се  пещерна прах.


   Невероятно е- 1 сантиметър сталактити се образува за цели 50 години!!!!


Това е Езерото на желанията. Как да го подмина? Хвърляш монетка или топиш пръст  и намисленото желание се сбъдва:). Така казаха. Ще видим:))).


     Езерото отгоре- личат и монетите в него.


Сталактити- спуснатите отгоре скални висулки.
Сталагмити- те се образуват отдолу-нагоре от капещата от тавана вода.
Сталактоните са свързани вече сталагмити и сталактити, които образуват обща колона.


  

  
       Калничко е.

П.С.
Снимките не са мои. За тях специални благодарности на колежките. Добри фотографки са, щом при  оскъдната светлина в пещерата са изкарали такива перфектни изображения.

много е красиво мири,а и отдавна не съм ходила там. беше ми приятно да се разходя с теб :))

и аз отдавна не бях ходила...ама ми беше като за първи път:)))

Браво, браво - да си починеш малко от Б.Б.
Като гледам снимките, вярвам, че сте изкарали добре:))

ООо, чакай да се съвзема и го почвам ББ.
д азнаеш, че преди тези снимки има по-добри- купонджийски:))).
Просто като си нямаме шеф на главата и решихме да си направим "волна програмка"...

Давай да ги видим на купонджийските...пък и колегите;) Усмихнатото момиче си ти, нали:))
Дааа...колко вярно казано "Човек трябва да се връща на местата, които някога е посещавал, за да ги усети и възприеме по-добре", помня "Магурата" и "Леденика" от школските екскурзии...а те бяха отдавна:(

Тийч, онези от купона няма да ги пускам. Там е мазало:)))
Позна- аз се хиля от снимката-
А това Езеро на желанията пък все едно никога не е било там- за него нямах никакви спомени, грам.
Допускам,че даже са го обособили в последните години- като поредна атракция в пещерата.
Затова казвам, че след време, от позицията на по-зрял човек- тря/ва да се ходи отново и отново на такива интересни места...

и аз не помня езеро...влагата, студа, лигавия под, причудливите форми на ледените висулки и скоростта, с която растат:)...всичко това обаче - да:)
Щом сте се омазали...не ги пускай:))))
Гот ви е било, това е важно:) толкова рядко има възможност за разпускане, а човек има нужда!
Не става само с бачканеее...трябва и купон чат-пат:)))

Тийч, правило №1- никога не се публикуват снимки с чаши и на маса- не са имиджови за лицата на тях:))).

аз помня като ученичка
и навън беше жега и ни предупредиха уж
и се облякохме но с разни летни якенца и уж дълги
панталони ама имам спомен за як студ ....
Поздрав за пистинга !
върна ме бая години назад :)

Привет, Аллби!
Железните парапети са най-гадни- направо смразяват ръцете...
Чудя се като се запълни тая пещера със сталактити и сталагмити...отде ли ще прокарат трасето:)))).
И да знаете, ако някой е около 100-120 кила- абсурд е да лази и да се провира сгънат на две, за да мине по пътечката...

Добра разходка се е получила Мира. Дано желанията ти се сбъднат,нали си хвърлила паричка в езерцето!

Имаше си го езерцето. Как разправяш, и аз от същите години не съм бил, ама ти ме заведе. А за земетресенията - реагира нормално. Щото се намира в монолит. Проблем е само за някои образувания - може да се прекършат. Благодаря за приятната разходка :))))

първо - снимките наистина са превъзходни! поздрави на колежките! нашите не са и една трета така добри.
и ние ходихме там това лято - за първи път. много ни хареса. само отвън конете ни затормозиха. то нищо особено, де, обаче с бебето таман застопорим количката нейде да се храним и ааайде едно конче поведе процесията към нас. преместим се ние - те след нас. внимание искат сладурите, ама ние се безпокоим заради бебето, че много мухи носят със себе си. а и не върви да храним бебето и да галим кончета :-)))
иначе прекарахме невероятни 3 часа там - щото влизахме отделно, а и закъсняхме за първата обиколка с 10 минути... пътят до там наистина кърти мивки с тези завои.
незабравимо е по пещерите!

Знам, че знаеш правилата относно имиджа:)))

Благодаря и на двете ви с колежката за преживяването!!!

но се наложи да си спасявам семейството от клаустрофобията : ) и не можах да видя много. Така че - благодаря за довършената разходка!

Тенкс, Кроти! Ще предам поздрава ти- фотографките тук са 2 броя. Още не сме събрали снимките и от момците, които бяха с нас, щото всеки щракаше. Въпреки забраната. В пещерата снимането е строго забранено, но никой не спазва, както виждаш.
А паричка хвърлих и пръст топнах-за по-сигурно:))).

gothic,
имаше пукнатини по тавана /ако това въобще може да се нарече таван там/ на предверието и в голямата зала. затова ми се стори резонно да питам, ама ето, че не го сторих.

forestlove,
лятото трябва гледката да е била още по-прекрасна.
онзи ден, при оголените дървета, сиво-кафяво-зеленикавата картинка- пак беше много,много хубаво по онези поляни и горски масиви наоколо...
и барбекютата тук и там- хората праскаха кюфтаци и пържолки яко, въпреки постите:))))))))
нали не сте вкарали и бебето в пещерата????

Тенкс! Ще предам на дамите.
Да имат кураж и за нови фотоподвизи:)))

Точно и аз си мислех за страдащите от клаустрофобия. Мен също ме тресе в затворени и тесни пространства, но тук добре,че теснотиите са късички...бързо излизаш от тях...
Поздрави!

:)

Флай,:)))))

Поздрави!

Поздрави и от мен, Курацпалац!

требва да казвам, че тиа творби...са ти много по присъщи, отколкото плюенето по КОГО?!? :-Р И diso ти го е казал...:)))
Остави Генерала да си работи неговата работа, а ти се преквалифицирай - списвай примерно неква Зелена страничка, Гид...такива работи! :-Р

малко ми е работноооо и не мога да пиша, но за Батето правя изключение...
Бате,късно ме съветваш-скив едно постче по-нагоре:))))
Не става само със зелени странички- трябва и политика:)))

При земетресение ако си в пещера,въобще не се усеща!