Не разбирам защо е сложена във funny pics...
На мен ми навява тъга...

Въжето може да е за комшийката..:))))

леле, ти видя злодей в тази бабка?!:)))
аз пък си мисля,че й се налага да кара с по 1 кофичка кисело мляко за 2 дена- бг реалност...

и нас ни чака това ако не направим нещо

какво?
да плетем примката си по-отрано:)))

да идем пред общината и да видим кой работи и какво работи

ще си изгубим времето- там никой и нищо няма да видим...
общината не съществува...

така е докато не създадем нова община градско.ти поне имаш дете.и трябва да се борим и да не се отказваме.

хаха ,за какво ти е да създаваш пак тумба хрантутници.
тя и насотящата администрация не работи, пък животът си тече...

Според мен показва изхода от "светлото бъдеще", което ни се обещава от ВСИЧКИ политици повече от 20 години! Всички, без разлика на цвят!

ами тогава не знам.дай идея и ще те подкрепя.тук в блог се подвизаваше 3-4 пъти един наш съгражданин иван иванов.писах му на лични да го чуя.не ми се обади

напълно резонно мнение даваш.

Видин е обречен.
няма защо да се хабим.

Ако не беше харчила за въже, можеше и да има за повече...:))

можеше и да има за повече... мъка:)))

това да не е тотомилионерката с джакпода :)))

сега се сещам,че едно време учехме една детска песничка.прела баба три недели

Еее, това е просто надомна работа. Добавка към пенсията...
А за кого е ръкоделието е съвсеем друг въпрос..

което може да се види.Мъдростта на старците...

TRUE!

май някой трябва да свърши черната работа, явно поръчките за бесилки са по-търсени от гоблените, права си тъжна е картинката.

старанието, което жената влага в него.

Втора възможност е поръчка на скъп за сърцето й човек.

И третата ми догадка е, че жената е перфекционистка до мозъка на костите и по тази причина предназначението на произведението й няма абсолютно никакво значение за нея. Това пък много ми напомня за някои от нашенските радетели за светли национални бъднини, които не могат да приемат никакво друго положение, освен перфектното, в краен случай, най-доброто постигнато до момента. В този случай обречеността не е наложена от външни обстоятелства, борбата с които да доведе до развитие на ситуацията, а е резултат от нежеланието да се приеме реалността, за да може да бъде променена. Нещо като стария забравен виц от комунистическите времена: "Заповед: - Утре ще ви бесим на площада, не забравяйте да си донесете материали и инструменти за построяване на бесилките! - възмутен глас от тълпата - Как не ви е срам? Ако след малко поискате да си носим и въжетата, ще ви е.а ....... майна!"

То си е тъжно наистина...

тъжно е- аз затова го пуснах.
поздрави на всички!

Въжето... символ на отчаянието и решението за край на живота, е в скута на тая жена. Лежи си там в скута й. И във всеки от нас лежи винаги едно въже... един край. Но тя не го гледа. Нито го е докоснала... Тя усърдно плете... създава нещо си... Е? Оптимизъм ли има в тая снимка или песимизъм? Живот или смърт? Мисля, че има много повече живот... и ни най малко смърт!

... може и да бачка частно - плетачка на въжета... А къде спят данъчните?

не спят- не смеят да припарят- може въжето да е за тях:).

Черен хумор...

може.
макар че аз въобще не го възприех така.