Лято е, беше преди няколко години. Моята особа е поканена за кръстница   на едно хлапе- дъщеря на семейни приятели. Акта на кръщение по настояване на бащата правим в близкия до града ни манастир в абсолютно тесен кръг, включващ мене и мъжа ми, приятелското семейство и децата.             Тук ще вметна, че никак не съм религиозна и църковните ритуали и порядки са ми чужди, което обаче не пречи роднини и познати да ме кандардисват за кръстница и аз съответно да приемам без проблем – досега точно 4 пъти. Защото съм наясно, че духовният наставник на детето трябва да е читав и добродетелен човек, пък на мен сърце не ми дава да оставя някой недоказал се да ме замести J))).             Та в онзи ден, по време на службата свещеникът, както си му е редът, ме пита “Кръстницата, вие грешна ли сте?”. Пита веднъж. А аз: "ЪЪЪЪЪЪ”, щото се чудя какво да кажа. В този момент мисълта ми тече бързо и претегля възможностите. Гледам, попа много му се ще да съм грешна  и ме подканя с мимики. Но ако взема, че му угодя с “грешна съм”- ще вземе да се разсърди половинката. Току виж, решил, че съм скрила нещо от него. На принципа от две злини по-малката –избирам да прецакам желанията на попа, нали срещата ни е еднократна. И на третия му поред въпрос, когато и рехавата публика вече изнервена вика “Хайде, хайде, казвай”, изричам гордо, но убийствено: “Не съм грешна!”. Тук народът падна от смях /щото верният отговор е друг/,  а попът почервеня…, после прихна да се смее и вика: “Ама ние сме те пропуснали тебе сред светиците. Давай бързо една снимка, да те сложа сред иконите ето тука на тази стена при всииичките мъченици” .  Е, може да не се вредих сред иконите, но пък случката завърши още по- интересно - свещеникът на изпроводяк шеговито  ми прави предложение за работа - да му асистирам по време на службите... , щото единствена съм се била справила с  другия препъни камък в ритуала  - задължителния за прочитане текст от църковните книги, в който бъка от остарели букви.:))))

          P.S. С този постинг изпълних обещанието към една приятелка да разкажа за случилото се. 

добре че попа не е извадил грехомера да те провери, завалията -:)))))))))

по-късно случайно разбрах, че попът е доста грешен ...поне по отношение на жените.

че ме разсмя по никое време :))))
хахахаха :))

смешно е, а и попа си е тез картинестите. дали пък е добре да отклоняваш покани за кръщене за в бъдеще? най-важната задача на кръстника е да възпитава в християнство, нали?

Задачата е кръщелникът да се възпитава в християнските добротели... По-скоро въпросът е попът колко е добродетелен...
А пък и аз с кръщенетата свърших- тези 4 ми стигат, вече знам всеки детайл в ритуала....

задачата на кръстника е да възпитава кръщелника в християнската вяра, традиции и ценности. Играе ролята на вътрешен в делото човек... Счетоводителя води непросветения във финансовите дела през дебрите на занаята си. Той може да си плаща данъците, но може да го научи да ги укрива и да мами, защото финансовия министър и правителството са нечестни ...

Ритуала всъщност може да се съкрати до едно изречение, което може да произнесе всеки, но важното не е в него, а в случващото се след това.

Не ви коря, това е масова практика, която в крайна сметка е тъжна - нищо повече.

Така е, спор няма за принципната роля на кръстника.
Друг е въпросът, че има случаи, когато изборът доста се комерсиализира...

Аз щях да си наведа главата и да си изляза. Или да му отговоря с въпрос... "Ами ти?"... щеше да е забавно ;)

Светиците са доста скучни, обикновено. А в твоят блог не ми е скучно:).
A.

:))) ЕЕ, ще се радвам на читателски интерес, значи!

Абсолютно! Е, поне от мен, отказал съм се да говоря за другите!
A.

Изборът е твой :))))